Здравейте и добре дошли в петия урок от нашето обучение! В този урок разглеждаме програма CERV — „Граждани, равенство, права и ценности": програмата на Европейския съюз, която подкрепя гражданското общество, демократичното участие, равенството, основните права и европейските ценности. Ще видите каква е логиката ѝ, какви инициативи подкрепя, за кои организации е подходяща и къде се намират актуалните покани.

Каква е целта на CERV

Основната цел на CERV е да защитава и насърчава правата и ценностите, заложени в договорите на ЕС и в Хартата на основните права. Програмата подкрепя развитието на отворени, демократични, равноправни и приобщаващи общества.

В центъра на CERV стоят хората и тяхното активно участие: инициативи, които насърчават гражданите да познават правата си, да участват в демократичните процеси, да бъдат активни в общностите си и да водят диалог по важни обществени въпроси.

Логиката на програмата

Веригата на CERV започва с информираността — хората трябва да познават правата си и ролята си в обществото. Следва участието — включване в инициативи и обществени обсъждания. Участието създава диалог между граждани, организации и институции. А когато диалогът води до нови решения или по-добро разбиране на проблемите — достигаме до промяната.

От информирани граждани → към активно участие → към по-силна демокрация.

Четирите направления

• Ценности на Съюза — защита и утвърждаване на ценностите на ЕС.
• Равенство, права и недискриминация.
• Гражданска ангажираност и участие в демократичния живот на ЕС.
• DAPHNE — предотвратяване и борба с насилието.

Възможностите зависят от конкретната покана: гражданско участие, права и равенство, борба с дискриминацията, европейска история и памет, международни инициативи между граждани от различни държави, превенция на насилието. Затова винаги започвайте от конкретната покана и нейните приоритети.

За кого е подходяща

CERV е особено важна за организациите на гражданското общество: неправителствени организации, местни и публични структури — когато дейността им съответства на поканата. За организации, работещи директно с местни общности, CERV дава възможности за инициативи по гражданско участие, права, равенство, социален диалог и европейски ценности. Допустимите кандидати се определят във всяка конкретна покана — проверявайте предварително.

Подходяща ли е CERV за вашата идея

Запитайте се каква обществена промяна искате да постигнете:

• Искате ли гражданите да участват по-активно?
• Работите ли за защита на права, равенство или недискриминация?
• Искате ли да създадете диалог между различни групи или общности?

Ако гражданското участие и европейските ценности са в центъра на идеята ви — CERV определено е програма, която да проверите. Практически възможности има и за работа между местни общности: инициативите за побратимяване на градове и мрежите от градове, чрез които граждани от различни държави обменят опит.

Къде да намерите поканите

Започвайте от официалните източници: страницата на Европейската комисия за CERV (информация за програмата и работните програми); самите покани се публикуват в EU Funding & Tenders Portal; в много държави има и национални контактни точки по CERV, които подпомагат кандидатите.

Като намерите интересна покана — не започвайте веднага да пишете. Проверете: кои организации могат да кандидатстват, нужно ли е партньорство, какви дейности се финансират, какви са финансовите условия и кога е крайният срок. Различните покани по CERV имат различни изисквания — винаги анализирайте документите на конкретната покана.

Обобщение

CERV поставя гражданите, техните права и участието им в центъра на проектите — програма за организации, които искат да допринесат за по-демократични, равноправни и приобщаващи общества. Когато разработвате идея, помислете каква промяна ще създадете: дали хората ще бъдат по-информирани, по-ангажирани и по-активни в своите общности.

В следващия урок ще разгледаме програма Еразъм+. Благодарим ви за вниманието!

Четене · Източници на информация и търсене на възможности

ЗАЩО ТОЗИ УРОК Е НЕОБХОДИМ

В практиката често се наблюдава, че най-трудната част е писането на проекта. В действителност обаче много проблеми започват много по-рано, още на етапа на търсене на информация.

Често се случва следното:

организацията чува „има някаква програма“;

някой изпраща линк по Viber, Facebook или имейл;

вижда се кратко обявление, но не и пълната покана;

хората започват да обсъждат идея, без да са отворили официалните документи;

оказва се, че срокът вече е изтекъл, програмата не е подходяща или организацията не е допустима.

Това представлява често срещана ситуация, особено за начинаещи организации. Следва да се подчертае още в началото:

доброто търсене на информация е част от проектната подготовка, а не нещо второстепенно.

Една организация може да има добра идея, но ако не знае:

къде да търси;

какво точно да чете;

как да различава официален от неофициален източник;

и как да следи за нови покани,

тя ще действа хаотично и на случаен принцип.

КАКВО ВСЪЩНОСТ ТЪРСИМ: ПРОГРАМА, ПОКАНА ИЛИ ПЛАТФОРМА

Една от първите трудности за начинаещите е, че често смесват няколко различни неща. Те казват:

„Търсим програма.“

Но в практиката това може да означава различни неща:

обща информация за дадена програма;

конкретна отворена покана;

ръководство за кандидатстване;

формуляр за кандидатстване;

електронна платформа;

контакти на национален орган;

примери за проекти;

разяснения и въпроси-отговори.

Затова е важно още тук да се направи ясно разграничение.

2.1. Програма

Програмата е по-широката рамка. Например Erasmus+, ESF+, CERV, Interreg, ESC. Тя има общи цели, бюджет, правила и различни действия или приоритети.

2.2. Покана

Поканата е конкретната възможност за кандидатстване в даден момент. Тоест не е достатъчно да знаем, че съществува програма. Трябва да проверим дали в момента има отворена покана, по която нашата идея може да бъде подадена.

2.3. Ръководство / условия

Това е документът, в който се обяснява:

кой може да кандидатства;

какви дейности са допустими;

какви са сроковете;

какъв е бюджетът;

как ще се оценяват проектите.

2.4. Платформа за кандидатстване

Това е електронната система, чрез която реално се подава проектът.

Много хора бъркат страницата на програмата с платформата за кандидатстване. Те не са едно и също нещо. Това разграничение е изключително важно. Защото една организация може да намери страница на програма, но това не означава, че вече е намерила конкретната възможност за кандидатстване.

КАКВИ ВИДОВЕ ИЗТОЧНИЦИ НА ИНФОРМАЦИЯ СЪЩЕСТВУВАТ

Когато една организация търси възможности, тя може да попадне на много различни източници. Не всички обаче са еднакво надеждни. Най-общо можем да ги разделим на три групи:

3.1. Официални източници

Това са най-надеждните източници и винаги трябва да бъдат първото място за проверка.

Такива са:

официалните сайтове на Европейската комисия;

официалните сайтове на самите програми;

националните управляващи органи;

националните агенции;

официалните платформи за кандидатстване;

публикуваните ръководства и покани.

Официалният източник е мястото, откъдето идва окончателната, валидна информация.

3.2. Полуофициални и посреднически източници

Това могат да бъдат:

информационни бюлетини;

сайтове на консултантски организации;

мрежи на НПО;

обучителни организации;

регионални информационни центрове;

публикации в професионални групи.

Тези източници могат да бъдат полезни за ориентация, но не са достатъчни сами по себе си. Те могат да обобщават, да популяризират или да превеждат на по-разбираем език, но понякога изпускат детайли.

3.3. Неофициални източници

Това са:

публикации в социални мрежи;

препратки от познати;

стари презентации;

линкове без дата;

устна информация от други кандидати.

Тези източници могат да бъдат полезни като сигнал, че има възможност, но никога не бива да са единствената основа за действие.

КЛЮЧОВ ПРИНЦИП: ЗАПОЧВАНЕ ОТ ОФИЦИАЛЕН ИЗТОЧНИК

При анализ на покана е препоръчително да се следва последователен подход, включващ проверка на допустимостта на кандидатите, целите на поканата, допустимите дейности, бюджета и модела на финансиране, сроковете, както и начина на кандидатстване.

Официалният източник трябва да ви даде отговор поне на следните въпроси:

има ли реално отворена покана;

какъв е точният срок;

кой може да кандидатства;

какви са допустимите дейности;

какъв е бюджетът;

къде се подава проектът;

има ли ръководство или applicant guide;

има ли въпроси и отговори.

Ако не можете да намерите тези неща, значи все още не сте стигнали до същинската информация.

ОСНОВНИТЕ МЕСТА, ОТКЪДЕ СЕ ТЪРСЯТ ВЪЗМОЖНОСТИ

5.1. Официални сайтове на европейските програми

Това са страниците, където се публикува обща информация за съответната програма, нейните цели, приоритети, ръководства, документи и връзки към актуални покани и платформи за кандидатстване.

Полезни официални страници са:

Erasmus+ Programme Guide – основният официален източник за правилата, допустимостта, сроковете и действията по програмата.

• https://erasmus-plus.ec.europa.eu/erasmus-programme-guide

Списък национални агенции по програма Еразъм

https://erasmus-plus.ec.europa.eu/bg/about-erasmus/contacts/national-agencies

European Solidarity Corps – European Youth Portal – официалната страница на програмата, откъдето може да се стигне до условията за участие, организационните изисквания и ресурсите за кандидатстване.

European Solidarity Corps Guide – официалният подробен наръчник за програмата. https://youth.europa.eu/solidarity_en

CERV Programme page – официалната страница на програмата Citizens, Equality, Rights and Values.

https://ec.europa.eu/info/funding-tenders/opportunities/portal/screen/programmes/cerv

Официалната страница на Програма Interreg VI-A Румъния-България

https://interregviarobg.eu/bg/hachalna

Програма Творческа Европа

https://culture.ec.europa.eu/bg/creative-europe/about-the-creative-europe-programme

Там обучаемите могат да намират:

общо описание на програмата;

програмни ръководства;

приоритети;

условия за кандидатстване;

контакти и допълнителни ресурси.

5.2. Funding & Tenders Portal

Funding & Tenders Portal е един от най-важните европейски портали за централизирано управляваните програми. Това не е просто информационен сайт, а основната електронна среда на Европейската комисия, където се публикуват покани, документи и се извършва кандидатстване по редица програми. Европейската комисия изрично посочва, че чрез този портал могат да се намират покани за финансиране, информация за процесите и възможност за онлайн кандидатстване.

Особено полезни официални страници в портала са:

Funding & Tenders Portal – начална страница https://ec.europa.eu/info/funding-tenders/opportunities/portal/screen/home

Calls for proposals – страницата с обявените покани. - https://ec.europa.eu/info/funding-tenders/opportunities/portal/screen/opportunities/calls-for-proposals?utm_source

Participant Register – страницата за регистрация и проверка на организацията.

CERV в Funding & Tenders Portal https://ec.europa.eu/info/funding-tenders/opportunities/portal/screen/programmes/cerv?utm_source

Там се търсят възможности по програми като:

CERV;

LIFE;

Horizon Europe;

Creative Europe;

и други централизирани програми.

Важно е обучаемите да разберат, че това е работен портал, а не само страница за четене на информация.

5.3. Национални агенции

При програми като Erasmus+ и European Solidarity Corps националните агенции са ключов източник на практическа информация. Те предоставят срокове, национални указания, документи, обучения, уебинари, разяснения и често задавани въпроси. За начинаещи кандидати това често е най-доброто място за първа ориентация. Официалните източници на ЕС изрично насочват кандидатите към националните агенции, а в България и Румъния те са ясно посочени.

Полезни официални линкове са:

Контакти на националните агенции по Erasmus+

България – Център за развитие на човешките ресурси (HRDC) – официалната национална агенция за Erasmus+ и European Solidarity Corps в България.

https://hrdc.bg/

Румъния – ANPCDEFP – официалната национална агенция за Erasmus+ и European Solidarity Corps в Румъния.

https://www.anpcdefp.ro/?utm_source

При програми като Erasmus+ и European Solidarity Corps националните агенции са ключов източник на практическа информация. Те предоставят указания, срокове, документи, обучения и разяснения.

За начинаещи кандидати това често е най-подходящото място за първоначална ориентация.

5.4. Национални програми и управляващи органи

При ESF+, AMIF и други национално управлявани инструменти е важно да се следят официалните страници на съответните програми и институции. Там се публикуват процедурите, насоките, образците, приложенията, сроковете, както и всички изменения и разяснения.

За България

Полезни официални източници са:

Единен портал за европейските фондове в България (eufunds.bg) – обща входна точка към програмите и процедурите. https://www.eufunds.bg

Програма „Развитие на човешките ресурси“ 2021–2027 – програмата, съфинансирана от ESF+,

https://esf.bg/wps/portal/program-hrd/about-program

За Румъния

Полезни официални източници са:

Programul Incluziune și Demnitate Socială 2021–2027 (PIDS) – официалната страница на румънската програма за социално включване и достойнство. https://mfe.gov.ro/pids-21-27/

За начинаещи организации е важно да се подчертае, че при тези програми не се разчита само на обща страница за програмата, а се следят конкретните процедури и насоки, публикувани от националния управляващ орган.

5.5. Програмни сайтове за трансгранично сътрудничество

При Interreg и други подобни инструменти има отделни програмни сайтове, които съдържат обявления, applicant guides, приоритети, допустими райони, платформи за кандидатстване, въпроси и отговори, както и обучения за кандидати.

За вашия контекст най-важни са:

Interreg VI-A Romania–Bulgaria – Apply for Funding – официалната страница на програмата, където са публикувани поканите, документите и връзките към системата за кандидатстване. https://interregviarobg.eu/

JeMS – Joint Electronic Monitoring System – официалната платформа за подаване на проектни предложения по програмата. https://jems-robg.mdlpa.ro/no-auth/login?ref=%2Fapp%2Fdashboard

Тук организациите трябва да свикнат, че трансграничните програми имат своя собствена логика и собствена информационна среда, отделна от националните агенции и отделна от общите европейски портали.

КАК ДА ЧЕТЕМ ЕДНА ПОКАНА, БЕЗ ДА СЕ ОБЪРКАМЕ

За начинаещите много често самото отваряне на покана създава стрес. Документите изглеждат дълги, сложни и пълни с терминология. Затова е важно да им се даде много ясен ред за четене.

При отваряне на поканата, не следва да се пристъпва към хаотично четене на съдържанието. В началото е необходимо да се проверят няколко основни елемента:

6.1. Кой може да кандидатства

Това е първият филтър. Ако вашата организация не е допустима, няма смисъл да продължавате по-нататък.

6.2. Каква е целта на поканата

Много проекти се провалят, защото хората четат само заглавието на поканата, но не разбират нейната същност. Трябва да проверите какъв тип проекти реално финансира тази покана.

6.3. Какви дейности са допустими

Това е много важно. Понякога идеята ви изглежда близка, но ако ключовите дейности не са допустими, проектът няма да е подходящ.

6.4. Какъв е бюджетът и моделът на финансиране

Трябва да се види:

има ли собствен принос;

какви са минималните и максималните суми;

какви категории разходи са допустими;

има ли фиксирани суми или реални разходи.

6.5. Какъв е срокът за кандидатстване

Това звучи очевидно, но често организации започват твърде късно. Трябва да се прецени не просто крайният срок, а дали има реално време за качествена подготовка на проект.

6.6. Как и къде се кандидатства

Някои покани са централизирани, други национални, трети имат отделни електронни системи. Не е достатъчно да знаете, че има покана. Трябва да знаете как и къде на практика се подава проектът.

КАК ДА ТЪРСИМ НЕ ХАОТИЧНО, А СТРАТЕГИЧЕСКИ

Много начинаещи организации търсят възможности за финансиране хаотично. Те отварят Google, пишат нещо много общо, попадат на стари файлове или презентации и се объркват. Това е грешен подход, необходим е структуриран подход.

7.1. Първо дефинирайте какво търсите

Следва да се търсят не просто „европейски програми“. Това е твърде широко и общо. Подходящият подход е да се започне от ясно формулирана тематична насоченост, а именно

търся възможност за младежки обмен;

търся финансиране за социална услуга;

търся програма за доброволчество;

търся българо-румънски проект;

Колкото по-ясно знаете какво търсите, толкова по-лесно ще филтрирате информацията.

7.2. След това определете равнището

Трябва да си зададете въпроса:

търся ли местна, национална, европейска, международна или трансгранична възможност?

7.3. След това идентифицирайте най-вероятните програми

Едва тогава започнете да гледате конкретни програми и техните официални източници.

7.4. И накрая следете не само програмата, а и конкретните покани

Това е ключово. Програмата може да съществува, но в момента да няма подходяща отворена процедура.

НАЙ-ЧЕСТИ ГРЕШКИ ПРИ ТЪРСЕНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ

Този раздел е много полезен, защото обучаемите често се разпознават именно в грешките.

Грешка 1: Разчитане само на социални мрежи

Публикацията в социална мрежа може да е полезен сигнал, но не е достатъчна основа за решение.

Грешка 2: Четене само на кратко резюме

Много хора четат само кратък анонс или презентация, без да отворят пълната покана и ръководството.

Грешка 3: Използване на остаряла информация

Понякога в интернет остават стари покани, архивни документи, неактуални срокове или вече затворени процедури.

Грешка 4: Объркване между програма и конкретна покана

Организацията казва: „Има програма, значи можем да кандидатстваме.“ Но може да няма отворена процедура в момента.

Грешка 5: Пренебрегване на допустимостта

Преди да се вдъхновите от една възможност, трябва да проверите дали вашата организация въобще е допустим кандидат.

Грешка 6: Търсене само веднъж

Много възможности се появяват циклично. Ако днес няма подходяща покана, това не означава, че няма да има след месец или след няколко месеца.

КАК ДА ОРГАНИЗИРАМЕ ПОСТОЯННО СЛЕДЕНЕ НА ВЪЗМОЖНОСТИ

Това е особено полезна практическа част. Вместо организацията да търси хаотично възможности за финансиране, по-добре е да изгради система за регулярно наблюдение.

9.1. Следва да се определи човек или екип

Добре е поне един човек в организацията да има ясна отговорност да следи възможности за финансиране.

9.2. Добре е да се изготви списък с приоритетни източници

Например:

2–3 европейски програми;

1–2 национални програми;

национална агенция;

един-два надеждни бюлетина;

конкретни сайтове, които следите всеки месец.

9.3. Трябва да следите регулярно, а не случайно

Например:

веднъж седмично;

два пъти месечно;

в началото на всеки месец.

9.4. Препоръчително е да се поддържа регистър

Може да е прост файл или таблица с колони:

програма;

източник;

линк;

срок;

допустими кандидати;

кратка бележка;

следващи действия.

Това изгражда навик за професионална работа.

9.5. Добре е да се използват абонаменти за бюлетини, когато това е възможно.

Официалните бюлетини и информационни канали могат да бъдат много полезни, стига после информацията пак да се проверява в официалния източник.

КАК ДА РАЗБЕРЕМ ДАЛИ ЕДНА ВЪЗМОЖНОСТ Е РЕАЛИСТИЧНА ЗА НАС

Не всяка открита възможност е реално подходяща. След като намерите покана, трябва да направите бърза първоначална оценка.

Полезно е да се поставят пет въпроса:

Нашата организация допустима ли е?

Нашата идея действително попада ли в целите на поканата?

Имаме ли необходимите партньори?

Имаме ли време да подготвим качествен проект?

Имаме ли капацитет да изпълним проекта, ако бъде одобрен?

Ако на няколко от тези въпроси отговорът е „не“, тогава възможността може да не е реалистична, дори да изглежда интересна.

Това е важен урок за начинаещи организации:

не всяка покана, която звучи добре, е подходяща за вас.

ПРАКТИЧЕСКИ ПОДХОД ПРИ ТЪРСЕНЕ: ОТ ИДЕЯТА КЪМ ИЗТОЧНИКА

В зависимост от характера на проектната идея се наблюдава съответствие с различни източници на информация и програми. При инициативи, насочени към младежки обмен, релевантни са официалните източници на програмата Erasmus+ и националните агенции. При дейности, свързани с доброволчество, подходящи източници са платформите и документите на European Solidarity Corps. В случаите, когато проектната идея е насочена към предоставяне на социални услуги, следва да се използват националните програми по линия на Европейския социален фонд плюс (ESF+). При трансгранични инициативи между България и Румъния основен източник на информация са програмните сайтове на Interreg и съответните електронни системи за кандидатстване. Когато проектите са свързани с права, ценности и гражданско участие, информацията следва да се търси в рамките на програмата CERV и чрез Funding & Tenders Portal.

Тази логика осигурява връзката между формулирането на проектната идея и идентифицирането на подходящите източници за търсене на финансиране.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Ако съдържанието на урока се обобщи в един основен принцип, той се изразява в необходимостта да се търси не обща информация за финансиране, а конкретна, актуална и официално публикувана възможност, която съответства на проектната идея. Също така е необходимо информацията да се проверява от първоизточника, тъй като неофициалните канали могат да бъдат непълни или неактуални.

КЛЮЧОВИ ИЗВОДИ

• Винаги започваме от официален източник
• Програмата ≠ покана
• Информацията трябва да е актуална
• Търсенето трябва да е систематично, не хаотично
• Не всяка възможност е реалистична