Управленски процеси
Рисковете съпътстват всеки проект. Проект с нулев риск не съществува. Оценката и управлението на риска играят ключова роля за ограничаването на неблагоприятните последици от неговото възникване и за постигането на първоначално заложените цели.
Според PMI: „Рискът е несигурно събитие или условие, което, ако настъпи, има положителен или отрицателен ефект върху целта на проекта."
Дефиниции на риска
Универсална дефиниция на понятието „риск" не съществува. В научната литература се открояват няколко подхода:
- APM (Асоциация за управление на проекти, Великобритания) — „несигурно събитие или съвкупност от обстоятелства, които, ако настъпят, ще окажат влияние върху постигането на целите на проекта"
- Терие Авен — рисковете са „негативни и нежелани последици от една бъдеща дейност"
- Стефан Попов — „вероятност от протичане на неблагоприятно събитие, обвързано пряко или косвено с човешка дейност и политики по управление"; рискът е социологическо понятие, винаги „за нещо"
- Чапман и Уорд — предлагат вместо „управление на риска" да се говори за „управление на несигурността", което обхваща както заплахи, така и възможности
Категории на риска
В научната област съществуват различни категоризации на риска:
| Категория | Описание и примери |
|---|---|
| Технически | Неизправности на технически системи, оборудване или софтуер — загуба на данни, срив, несъвместимост |
| Външни | Промени в законодателството, протести, природни бедствия, финансови пазари, валутни курсове |
| Организационни | Зависимости в проекта, логистика, ресурси, бюджет, грешки в процедури, загуба на персонал |
| Управленски | Неефективно управление, лошо вземане на решения, липса на стратегическо планиране, слаба комуникация |
| Финансови | Недостатъчна подкрепа, непредвидени разходи, нестабилност на бизнес модела |
| Социални | Промени в регулациите, обществено мнение, политически фактори, приемливост на пазара |
| Нормативни | Несъответствие с законодателство, GDPR, авторски права, правни санкции |
Оценка на риска — вероятност и въздействие
Лаваня и Маларвизи предлагат следните скали за оценка:
| Вероятност за възникване | Въздействие на риска |
|---|---|
| Висока — 80% ≤ x ≤ 100% | Високо / катастрофално (А — 100) |
| Средно висока — 60% ≤ x < 80% | Средно / критично (B — 50) |
| Средно ниска — 30% ≤ x < 60% | Ниско / незначително (C — 10) |
| Ниска — 0% < x < 30% | — |
Времевата рамка за възникване на риска се класифицира като:
- Краткосрочна — сега до 1 месец
- Средносрочна — следващите 2–6 месеца
- Дългосрочна — повече от 6 месеца
Инструменти за идентифициране на риска
- Хранилища на риска — исторически данни от завършили проекти
- Анализ на контролния списък — въпросници, изготвени въз основа на опита на организацията
- Експертна оценка — интервюта с участници, заинтересовани страни и експерти
- Състояние на проекта — междинни доклади, доклади за качество, доклади за състоянието
Трите стратегии на Авен
Авен предлага три основни стратегии за управление на риска, като препоръчва комбинирането им:
1. Стратегия за получаване на информация
Отнася се до третирането на риска чрез четири техники:
- Заобикаляне — промяна на процеси или ресурси, за да се избегне рисковата ситуация
- Намаляване — действия за намаляване на вероятността или въздействието (напр. мерки за безопасност)
- Прехвърляне — застраховка или договор с външен изпълнител, който поема отговорността
- Задържане — приемане на риска и работа върху последиците (резерви, гъвкавост в бюджета)
2. Стратегия за предпазливост
Съзнателни действия и мерки за намаляване на риска:
- Ограничаване чрез правила, стандарти, ограничения
- Алтернативни решения, които заместват рисковите елементи
- Допълнителни резерви и запасен капацитет
- Диверсификация на средствата
- Проектиране на системи с гъвкав отговор
- Подготовка за управление на извънредни ситуации
3. Дискурсивна стратегия
Използва комуникационни средства и процеси за изграждане на увереност спрямо риска. Прилага се в три стъпки:
- Изясняване на фактите — точни, обективни, научно обосновани данни
- Участие на заинтересованите страни — консултации, работни групи, обсъждания
- Прозрачност по отношение на взетите решения и предприетите мерки
Стъпки при изготвяне на план за риска (Авен)
- Определяне на целите и критериите за оценка
- Идентифициране на ситуации и събития (опасности, заплахи, възможности)
- Анализ на причините и последствията — дърво на проблемите, причинно-следствени връзки
- Оценка на вероятността (малка/средна/голяма) и описание на характеристиките
- Оценка на въздействието (слабо/средно/високо)
- Преодоляване на риска
Нисък или висок риск — подход на Вайсоки
Вайсоки разграничава два типа проекти:
- Традиционни проекти — нискорискови; средата е позната и предвидима, рисковете са тествани и познати. Оценката на риска остава, но е по-опростена
- Агилни и големи инфраструктурни проекти — високорискови; ако опитите за предотвратяване са неуспешни, организацията трябва да приеме риска и да се научи да живее с него
План за управление на риска
Ефективният план според Лаваня и Маларвизи включва:
- Списък на възможните източници и категории на риска
- Индикатори за въздействието и вероятността
- План за намаляване на риска и план за действие
- План за непредвидени/неочаквани обстоятелства
- Праг на риска и индикатори за мониторинг
Заключение
Оценката на риска е непрекъснат процес, който играе важна роля в управлението на проекти. Тя осигурява информация и основа за вземане на решения и помага на екипа да се фокусира върху най-съществените заплахи. Идентифицирането на рисковете трябва да започне още с генерирането на проектната идея и да продължи през целия жизнен цикъл на проекта.
Обществената поръчка представлява правен и административен инструмент, чрез който публичните органи осъществяват възлагане на доставки, услуги или строителни работи с цел задоволяване на обществени потребности. Тя е неразривно свързана с принципите на доброто управление — отчетност, прозрачност, ефикасност и равнопоставен достъп до пазара.
Когато се разходват публични средства — независимо дали от националния бюджет или от финансовите инструменти на ЕС — общественият интерес изисква контрол и регулация за избягване на злоупотреби и неефективност.
Обществените поръчки при проекти с ЕС финансиране
Голям брой от проектните дейности се реализират чрез външни изпълнители — доставчици на стоки, услуги или строително-монтажни работи. Още на етапа на проектиране се изискват:
- Идентификация на дейностите, които подлежат на възлагане
- Формулиране на технически спецификации
- Дефиниране на индикатори и очаквани резултати
След одобрението на проекта бенефициентът поема отговорността да осъществи възлагането при строго спазване на приложимите правила. Когато стойностите или естеството отговарят на праговете за обществена поръчка — се провежда съответната процедура. В останалите случаи се прилагат алтернативни механизми за подбор, които също отговарят на принципите на прозрачност, недопускане на дискриминация и пропорционалност.
Основни задължения при възлагане
- Публикуване на процедури — ясни и обективни критерии за подбор и оценка
- Прозрачност и отчетност — подробна документация, финансови отчети, доклади за напредъка
- Хоризонтални принципи на ЕС — недискриминация, върховенство на закона, равенство между половете, устойчиво развитие, социално включване
- Последици от неспазване — финансови корекции, административни санкции, ограничен достъп до бъдещо финансиране
Правна рамка на ЕС
Системата в ЕС се основава на следните инструменти, които гарантират хармонизирано прилагане на основните принципи на вътрешния пазар:
- Директива 2014/24/ЕС — относно обществените поръчки (класическа директива)
- Директива 2014/25/ЕС — секторна (водоснабдяване, енергетика, транспорт, пощенски услуги)
- Директива 2014/23/ЕС — относно възлагането на договори за концесии
- Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 — Финансов регламент, правила за общия бюджет на ЕС
- PRAG — Practical Guide to Contract Procedures for EU External Actions
България · Национално законодателство
- Закон за обществените поръчки (ЗОП) — в сила от 15 април 2016 г., транспонира Директива 2014/24/ЕС
- Правилник за прилагане на ЗОП — детайлизира процедурните аспекти
- ЗУСЕФСУ — Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление
- ИСУН — Информационна система за управление и наблюдение на средствата от ЕС
- Постановление № 4 от 11 януари 2024 г. — правила за оценяване на оферти при публична покана от бенефициенти на БФП
Компетентен орган по прилагането е Агенцията по обществени поръчки (АОП), която поддържа Регистър на обществените поръчки.
Румъния · Национално законодателство
- Legea nr. 98/2016 — privind achizițiile publice (обществени поръчки)
- Legea nr. 99/2016 — секторни поръчки
- Legea nr. 100/2016 — концесии
- Legea nr. 101/2016 — правна защита и рамка за жалби
Компетентен орган — Agenția Națională pentru Achiziții Publice (ANAP).
Специфика за НПО и частни компании в България
Когато НПО и частни компании изпълняват проекти с публични средства, те са длъжни да спазват правила за прозрачност, икономичност и недопускане на дискриминация — дори когато не са възложители по ЗОП.
НПО се считат за възложители само ако едновременно отговарят на трите условия:
- Над 50% от дейността им е финансирана с публични средства
- Подчиняват се на контрол от възлагащи органи
- Извършват дейност от обществен интерес
Ако не отговарят на тези условия, НПО не прилагат ЗОП, но са длъжни да спазват правилата на управляващите органи — напр. опростени тръжни процедури по ПМС № 4/2024 или ПМС № 241/2021.
Заключение
Системата на обществените поръчки е фундаментален елемент от архитектурата на публичното управление и гарантира законосъобразно, ефективно и прозрачно използване на финансовите ресурси. Независимо дали ЗОП е формално приложим, всяко възлагане с публични средства подлежи на нормативна и финансова отчетност.
Задание · Идентифициране и анализ на рискове в проект
Идентифицирайте минимум 5 риска върху избран проектен сценарий, оценете ги по вероятност и въздействие, и представете план за управление на приоритетния риск. Свалете пълния документ (PDF) ↓